Становище на СУ Св. Климент Охридски по сигнал за антисемитска пропаганда и радикален екстремизъм

Становище на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ относно сигнала от студента Зуи Ицках Хашмонай за:

1. Замаскирана антисемитска пропаганда

2. Политическо вербуване

3. Разпространение на радикален екстремизъм

След необходимите административни проверки по този сигнал и изготвеното от Етичната комисия становище Софийският университет категорично отхвърля посочените обвинения и има основание да смята, че е обект на клеветническа и дискредитираща кампания.

Основанията за това са следните:

1. Няма нито едно доказателство, че студентът Зуи Хашмонай е бил дискриминиран по каквато и да било линия. Неговите твърдения не са потвърдени от други студенти, оплаквания не са постъпвали нито до Етичната комисия, нито до други университетски органи. Не е потвърдена и изнесената от него информация, че преподавателят гл. ас. д-р Момчил Христов е водил „открита агитация и замаскирана антисемитска пропаганда”, и то без да се позовава на източници. Темата за атентата от 7 октомври 2023 г. в Израел и хуманитарната криза в Ивицата Газа е била засегната еднократно от д-р Христов в неговите семинари като пример за събитие, което поражда полярни нагласи и интерпретации в съвременните общества. За тезата си той се е позовал на статия, публикувана в авторитетния френски вестник „Le Monde“ през 2025 г.

Колкото до внушенията за ощетяване в оценяването, беше установено, че студентът Зуи Ицхак Хашмонай не е получил очакваната оценка на предадена от него писмена работа. Става дума за анализ и коментар на конкретен текст от Макс Вебер, за който всички студенти са били уведомени на какви предварителни критерии трябва да отговаря. Студентът не е покрил тези критерии и е получил по-ниска оценка от тази, която би му позволила изпитът да бъде признат веднага за успешен (много добър 5 или отличен 6). Това е предизвикало неговото недоволство и възражения. Както е видно, темата на курсовата работа няма нищо общо с визираните в сигнала обвинения, а на студента са направени допълнителни разяснения в каква посока трябва да доработи представения текст, за да покрие предварително зададените критерии. След като той е представил коригиран вариант на своята писмена работа, преподавателите са констатирали, че студентът е изпълнил поставената задача и той е получил отлична оценка – т.е. студентът е бил оценяван като всички свои колеги и към него не е било проявявано различно отношение, свързано с неговата идентичност, верска принадлежност или политически и социални убеждения.

2. Лекцията на гостуващия италиански преподавател Франческо Трупия с модератор доц. Огнян Касабов на 18.11.2025 г. е била предварително съгласувана с ръководството на Философския факултет и действително е била фокусирана върху хуманитарната криза в Ивицата Газа. Но лекцията няма антиеврейски характер, а се базира на официални документи, включително и на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за повече хуманитарна помощ за цивилното население в Ивицата Газа. На тази лекция са присъствали и студенти от пропалестинската организация „Студенти за Палестина“, на които е била предоставена думата, за да се представят, и тогава от тяхна страна към другите присъстващи студенти са били отправени призиви да се присъединят към техните инициативи – действие, което действително може да бъде окачествено като политическа агитация и е трябвало своевременно да бъде прекратено от модератора на събитието. Тъй като това не се е случило, на доц. Касабов е направена забележка, че занапред не трябва да допуска подобни пропуски, и ще му бъде наложено съответното административно наказание.

3. Прожекцията на документалния филм „Където маслиновите дървета плачат“ с автори Ралица и Маурицио Бенацо, който също е фокусиран върху тежката хуманитарна ситуация в Палестина, е другото събитие, описано в сигнала. То е проведено на 16 март 2026 г. в 41 аудитория и е организирано по съществуващите правила в Софийския университет след заявка на Студентския съвет във Философския факултет. Следва да бъде отбелязано, че този филм е бил вече прожектиран в България, включително и в Дома на киното.

4. Покани и за двете събития са изпращани до служебните общодостъпни групови мейли на студентите, а не до техни лични, като върху тях не е оказван натиск, институционален или политически, за задължително присъствие и участие.

Ето защо ръководството на Софийския университет категорично отхвърля каквито и да било твърдения, че на негова територия се извършва антисемитска, антиизраелска пропаганда или звучи и се толерира реч на омразата, базирана на верска или политическа основа. Още повече че Университетът отчита колко сложна и полярна като нагласи е темата за събитията в Близкия изток, започнали с чудовищния терористичен атентат срещу мирни граждани в Израел, продължили с последвалите като отговор военни действия срещу „Хамас“ в Ивицата Газа от страна на израелското правителство и ескалирали в момента до мащабен регионален военен конфликт без ясно предвидим край. Верен на академичния принцип на обективност и равнопоставеност на различните гледни точки, Софийският университет се е стремил да бъде домакин на академични събития, отразяващи както трагедията и болката на семействата, на близките и приятелите на загиналите и отвлечените мирни граждани при атентата от 7 октомври 2023 г., така и страданията на мирното палестинско население от Ивицата Газа. В тази връзка само ще припомним накратко някои от проявите, организирани на територията на Софийския университет от специалност „Хебраистика“ и посолството на Република Израел:

1. Отбелязване на Деня на спасението на българските евреи, с участието на заместник-посланика на Държавата Израел и Дружеството за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“. Прожекция на филма „Хени“ в 23 ауд. на Софийския университет, 12 март 2024 г.
2. Публична лекция на посланика на Израел в Историческия факултет на СУ и откриване на изложба, посветена на жертвите и взетите от „Хамас“ израелски заложници при атентата от 7 октомври 2023 г. във фоайето на южното крило на Софийския университет, 27 март 2024 г.
3. Тържествено отбелязване на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста – 27 януари 2026 г. с участието на посланика на Държавата Израел, Дипломатическия институт към МВнР на Република България, Организацията на евреите в България „Шалом“ и Федерацията на ционистите в България.
4. Конференция, посветена на предаването на председателството на Международния алианс за възпоменание на Холокоста от Израел към Аржентина с участието на посланика на Израел, посланика на Аржентина и МВнР в Аулата на Софийския университет. Гост-лектор на събитието бе председателката на Европейския съюз на еврейските студенти Хана Вейлер, 27 февруари 2026 г.

Всеки непредубеден страничен човек може сам да се убеди, че Софийският университет поддържа високите академични стандарти при подхода към подобни чувствителни теми и се опитва да изгражда в своите студенти нагласата, че всеки има право на лично мнение и гражданска позиция, но за да бъде тя съзнателна и силна, трябва да е готов да чуе и доводите на тези, които не са съгласни с него.

За съжаление младият ни колега Зуи Хашмонай е предпочел да публикува в социалните мрежи своя сигнал до Етичната комисия и ръководството на Софийския университет, преди да изчака резултатите от тяхната проверка и дори преди официално да го подаде до тях. Това, разбира се, е негово право, но с избора си той предизвика истинска война в общественото мнение и отново стана ясно колко чувствително е съвременното общество към събитията от времето на атентата от 7 октомври 2023 г. и след това. Инициирани бяха различни подписки, появиха се различни декларации, активизираха се застъпници на противоположни тези и дори беше направен опит името на Софийския университет да бъде замесено като организатор на публичен протест, проведен от външна на Университета организация. На състоялото се на 27 март 2026 г. протестно шествие по улиците на София, което започва пред сградата на Софийския университет и завършва на ул. „Г. С. Раковски“ пред Дома на Европа, са развети ирански знамена и макар то да започва извън територията на Университета и да завършва далеч от неговата централна сграда, посланикът на Република Израел у нас Н. Пр. Йоси Сфари още на следващия ден прави публично достояние своя официална позиция, в която заявява, че начело на тази антиизраелска демонстрация в Софийския университет стоят „една шепа „преподаватели” от неговия Философски факултет”, които са „в съюз с фанатичните ислямски духовници на иранския режим”.

Ръководството на Софийския университет намира за напълно неуместно и противоречащо на установените факти това изказване на посланика на Република Израел и го счита за груба намеса в академичната автономия, тъй като то съдържа изцяло субективна оценка и дискредитира публичния образ на Университета само защото отделни преподаватели са си позволили да коментират проблеми, свързани с хуманитарната криза на населението в Ивицата Газа. Тъй като подобен опит за вмешателство беше правен и преди това, ръководството на Софийския университет напомня на Н. Пр. Сфари, че като представител на Израел в България той е длъжен да се отнася с необходимото уважение към българските закони, в това число и към Закона за висшето образование, където много ясно са описани параметрите на академичната автономия в нашата страна. В тази връзка напомняме на посланик Сфари, че контактите на Софийския университет с водещи израелски университети и учени датират от дълго време преди началото на неговия посланически мандат и ще продължат и след неговото приключване. Вярно е, че все още като академична колегия не сме успели да излъчим нобелов лауреат, но в своята 138-годишна история на университетска академична институция сме успели да изградим позитивен образ сред колегите си по цял свят. Ако Н. Пр. Сфари продължи да проявява подобно менторско отношение към Софийския университет, ръководството на Софийския университет ще бъде принудено да ограничи до протоколния минимум контактите си с него, тъй като никой друг представител на Дипломатическия корпус в България не си е позволявал такова поведение. Съзнателно или не той обтяга до краен предел една чувствителна струна от живота на съвременните ни общества, която, ако се скъса, може да отключи социални процеси с трудно предвидими последици, които не само че ще задълбочат съществуващите вече разделения, но вероятно ще очертаят още много нови.