Балансът на силите в шиитския свят върви към премоделиране, духовенството отстъпва
Иран фактически е под контрола на тричленен военен съвет, оглавяван от бившия командир на Революционната гвардия Мохсен Разаи, потвърдиха седем източника от иранската опозиция, сред които и кюрдски военни лидери, предадва 24 часа.
Иран се превръща от религиозен режим в централизирана военна диктатура. Това е в отговор на вакуума във властта след убийството на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран, и продължаващото отсъствие от публичното пространство на върховния лидер Моджтаба Хаменей, за когото президентът Доналд Тръмп заяви, че може да е „мъртъв или сериозно ранен".
Изглежда, че този преход е бил осъществен бързо и целенасочено. Само няколко часа преди убийството на Лариджани при израелски въздушен удар, официалните ирански медии съобщиха за назначаването на Резаи за военен съветник. Резаи, който сега е в центъра на процеса на вземане на решения, се счита за ветеран сред твърдолинейните и е ръководил Революционната гвардия между 1981 и 1997 г., като е допринесъл за изграждането на иранската програма за балистични ракети.
Експертите на MBN казват, че това е решаващ обрат: Революционната гвардия вече управлява държавата, вместо да работи в нейната сянка. Съветът се оглавява от Мохсен Резаи, в него са Ахмад Вахиди, командир в Революционната гвардия с богат опит в разузнаването, и Мохамед Багер Калибаф, председател на парламента, който контролира икономически мрежи, свързани с гвардията и за когото вчера се разбра, че преговаря със САЩ.
В рамките на тази структура на силите „Басидж" са предоставени правомощия за налагане на военно положение, като специални подразделения са упълномощени да стрелят по публични събрания. Вече започнаха кампании за арести, насочени срещу ирански младежи, обвинени в „сътрудничество със Запада".
Отдавна се приемаше, че шиитската духовна власт трябва да дава насоки, а не да управлява. Това обаче се промени след иранската революция през 1979 г., когато аятолах Хомейни обедини религията с политическата власт в система, която предоставя широки правомощия на един-единствен духовник.
Днес този модел е подложен на натиск. Според Рами Амин от MBN нарастващото влияние на Революционната гвардия тласка Иран все повече към централизирана военно-полицейска държава, което задълбочава разделението в рамките на шиитската духовна власт.
От една страна, в Иран съществува моделът на Кум, основан на абсолютен религиозен и политически контрол, който все повече се формира под влиянието на Революционната гвардия. От друга страна е моделът на Наджаф в Ирак, воден от върховния духовник Али Систани, който ограничава намесата на духовниците и дава приоритет на общата стабилност.
Възходът на Моджатаба Хаменей след смъртта на баща му породи нови въпроси относно наследственото лидерство в Иран – нещо, което исторически е неприемливо в шиитските традиции – докато напредването на Систани в напреднала възраст предизвиква нарастващ интерес към въпроса за наследството в Наджаф, където синът му Мохамед Реза Систани се очертава като фигура, която може да играе балансираща роля.
Резултатът е момент на несигурност, който може да предефинира не само религиозното лидерство, но и баланса на силите в шиитския свят.
