Страх и омраза блокират Върховната рада на Украйна

Украинският парламент е изправен пред дълбока институционална криза, която поставя под въпрос способността на страната да осигури жизненоважно външно финансиране. Въпреки че пропрезидентската партия "Слуга на народа" формално запазва мнозинство, на практика Върховната рада изпитва сериозни затруднения при приемането на ключови закони, изисквани от Международен валутен фонд, съобщава Би Би Си.

Според информация на Bloomberg, Украйна рискува да загуби достъп до пакет от 8,1 млрд. долара, ако до края на март не бъдат приети редица непопулярни реформи. Средствата са от критично значение на фона на блокираното финансиране от Европейския съюз в размер на 90 млрд. евро, чието одобрение се възпрепятства от позицията на Унгария.

Разпад на "мономнозинството"

Кризата разкрива дълбокия разпад на т.нар. "моноболшинство" - уникален за постсъветската история на Украйна модел, при който една партия контролира парламента. През 2019 г. "Слуга на народа" влезе с 254 депутати в 450-местната Рада. Днес формално те са 228, но реалната подкрепа е значително по-ниска.

По данни на ръководството на парламентарната група, твърдото ядро на партията е спаднало до около 111 депутати. Това прави практически невъзможно самостоятелното прокарване на законодателство и налага търсене на подкрепа от други политически сили, която обаче често липсва.

Конфликт между парламент и правителство

Една от основните причини за блокажа е напрежението между парламента и правителството, оглавявано от премиера Юлия Свириденко. Част от депутатите обвиняват кабинета, че договаря с МВФ непопулярни мерки, а след това прехвърля политическата отговорност върху Радата.

Сред спорните предложения са въвеждане на мита върху всички пратки от чужбина и ограничаване на облекчените данъчни режими за малкия бизнес. Депутатите се опасяват, че ще понесат общественото недоволство, докато изпълнителната власт ще извлече политически дивиденти от социални програми.

Отслабена роля на президента

Отношенията между парламента и президента Володимир Зеленски също се влошават. Депутати от управляващата партия изразяват недоволство от липсата на комуникация с държавния глава, който е фокусиран върху войната и външната политика.

Напрежението се засили и след негово изказване, че "ако не служиш на държавата в парламента - ще служиш на фронта", което бе възприето като индиректна заплаха към народните представители, макар впоследствие да бе смекчено от неговото обкръжение.

Страх от антикорупционни разследвания

Допълнителен фактор за парализата е страхът сред депутатите от разследвания на антикорупционните органи, включително НАБУ. След серия скандали и разследвания за подкупи и злоупотреби, много народни представители избягват да гласуват по спорни законопроекти, за да не попаднат под ударите на закона.

Този страх се засили след провален опит за ограничаване на независимостта на антикорупционните институции, който доведе до масови протести и силен международен натиск, принудил парламента бързо да отмени приетите промени.

Риск от институционален блокаж

В резултат на тези процеси Върховната рада на практика губи работоспособност. В кулоарите се обсъжда възможността десетки депутати да се откажат от мандатите си, което би задълбочило кризата.

Организирането на предсрочни избори обаче е практически невъзможно заради продължаващата война. Алтернативен вариант - формиране на широка коалиция - среща съпротива от страна на президента, който отрича наличието на системна криза.

Неясно бъдеще

Ситуацията поставя под въпрос не само достъпа до международно финансиране, но и способността на Украйна да взема стратегически решения, включително такива, свързани с евентуални преговори за край на войната.

Засега парламентът продължава да функционира по инерция, но все повече анализатори предупреждават, че без политическо решение и възстановяване на доверието между институциите, кризата може да прерасне в сериозна заплаха за стабилността на страната.

news.bg