Ограничението едно и също лице да изпълнява временно функциите на главен прокурор или председател на върховен съд за не повече от шест месеца не противоречи на Конституцията. Това се посочва в становището на служебния министър на правосъдието Андрей Янкулов по конституционно дело № 2/2026 г., придобило известност и като делото „Сарафов“.
Според Янкулов постът на временно изпълняващ функциите не е уреден в Конституцията и основанията за определяне на продължителността на временното изпълнение, както и за неговото евентуално предсрочно прекратяване, могат да се определят в закон. Той припомня, че Сарафов временно изпълнява функциите обвинител №1 от 16 юни 2023 г. Изпълнението на условието за шестмесечен максимален престой на този пост предполагаше той да напусне кабинета на главния прокурор на 21 юли 2025 г.
Измененията в Закона за съдебната власт, предвидили и че Висшият съдебен съвет с изтекъл мандат не може да избира титулярни главен прокурор и председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд не са засегнали кадровата компетентност на ВСС, нито са променяни правилата за мандатите на органите на съдебната власт, смята министърът на правосъдието.
Според него законодателната намеса в ограничаване на правомощията на ВСС след изтичане на мандата на членовете му е оправдана от това същият да не взема трайни решения за бъдещето на държавните органи при положение, че изтеклият срок на правомощията му създава риск от неправомерно влияние. Това решение е и в съответствие със задълженията за опазване на независимостта на съдебната власт, наложени от правото на ЕС, се казва в становището.
Пленумът на ВСС остави миналата седмица без разглеждане предложението на Андрей Янкулов да бъде определен нов временно изпълняващ функциите (и.ф.) главен прокурор и взе решение да изпрати искането до Прокурорската колегия по компетентност.
