Духовният орган на Иран – Събранието на експертите – е избрал Моджтаба Хаменей, син на покойния Али Хаменей, за нов върховен лидер на Ислямската република, съобщават информирани източници пред Iran International, пожелали анонимност.
Решението бележи един от най-съдбоносните моменти в историята на Ислямската република, тъй като за първи път от революцията през 1979 г. насам властта фактически преминава в рамките на едно и също семейство.
Влиятелна фигура зад кулисите
Моджтаба Хаменей, който е на 55 години, отдавна е смятан за една от най-влиятелните фигури в управлението на Иран, въпреки че рядко се появява публично и не е заемал официален политически пост.
В продължение на години той действа в рамките на кабинета на върховния лидер, изпълнявайки ролята на посредник на баща си. Позицията му често е сравнявана с ролята на Ахмад Хомейни, син на основателя на Ислямската република Рухолах Хомейни, който е бил ключов съветник в ранните години на революционната държава. Анализатори посочват, че Моджтаба постепенно е изградил влияние в политическите, силовите и религиозните институции на режима.
Д-р Ерик Мандел, директор на Middle East Political and Information Network (MEPIN), заявява, че той отдавна е централна фигура в структурата на властта в Техеран. „Моджтаба Хаменей, синът на бившия върховен лидер Али Хаменей, дълго време действаше зад кулисите в Техеран, изграждайки дълбоки връзки с Корпуса на гвардейците на ислямската революция и консолидирайки влияние в структурата на режима. Той е възприеман като един от архитектите на репресиите“, казва Мандел.
Ключов източник на влиянието на Моджтаба са тесните му връзки с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). По време на войната между Иран и Ирак през 80-те години той служи в батальона „Хабиб“ – подразделение, съставено основно от доброволци, свързани с нововъзникващите революционни мрежи на Ислямската република. Батальонът е действал под структури, свързани с IRGC, и е участвал в няколко ключови сражения.
Службата му там се оказва значима, тъй като много от бойците, с които воюва, впоследствие заемат висши позиции в системата за сигурност и разузнаването на Иран, включително в ръководството на разузнавателната организация на IRGC и в структури, отговарящи за защитата на режима. Смята се, че именно тези военновременни връзки са помогнали на Моджтаба да изгради трайно влияние в силовия апарат.
През годините опозиционни фигури и политически съперници го обвиняват, че е имал роля в оформянето на изборни резултати и в координирането на репресии срещу несъгласните.
Въпроси около религиозната му легитимност
Конституцията на Иран изисква върховният лидер да притежава задълбочени познания по ислямска юриспруденция и да бъде признат като висш религиозен авторитет. Моджтаба обаче не е сред най-високопоставените духовници в страната. Той е учил в религиозните семинарии в Кум при няколко консервативни богослови, но не притежава титлата аятолах и не е муджтахид. Освен това му липсва изпълнителен и административен опит, какъвто се изисква от конституцията.
Въпреки това политическата система на Иран исторически е показвала гъвкавост, когато около даден кандидат се формира консенсус сред елита. Избирането на Моджтаба вероятно ще засили критиките, че Ислямската република, създадена като революционна система, се насочва към династичен модел на управление.
За човек, прекарал десетилетия в сянката на властовата структура на Иран, Моджтаба Хаменей сега се оказва в центъра на един от най-решаващите периоди в съвременната история на страната.
