Делът на българите, които не са могли адекватно да отопляват домовете си през 2025 г., е намалял до 16,1 процента или с 2,9 процентни пункта под равнището от 2024 година. Това отчита европейската статистическа агенция Евростат.
Според данните на агенцията, публикувани днес на страницата ѝ, хората в България, които не са могли да поддържат домовете си достатъчно топли през миналата година, са намалели като процент от населението до най-ниско ниво, откакто има налични данни за страната ни - 2005 г. Тогава 69,5 на сто от българите не са могли да отопляват достатъчно домовете си.
Така през 2025 г. делът на хората в България, които не са имали възможност адекватно да отопляват домовете си, намалява за девета поредна година.
След присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г., делът на българите без адекватно отопление на жилищата постепенно отслабва въпреки някои колебания през годините - от 67,4 на сто през 2007 г. до 46,5 на сто през 2012 г. и 36,5 на сто през 2017 г.
Този дял намалява през всяка от годините от 2017 г. насам, сочат още данните на Евростат.
През 2023 г. България за първи път не беше с най-голям дял на хората без възможност адекватно да отопляват домовете си сред страните от ЕС, като преди нас бяха Испания и Португалия, но през 2024 г. страната ни подели първото място в негативната класация с Гърция (с по 19 процента за всяка).
През 2024 г. делът на хората в ЕС без адекватно отопление на домовете си е бил 9,2 на сто, след като нарасна до 10,6 на сто през предходната година.
Освен България и Гърция, с най-висок дял на хора, които не са могли да поддържат адекватна температура в домовете си, са били Литва (18 на сто) и Испания (17,5 на сто).
За разлика от тях, най-нисък подобен дял е отчетен във Финландия (2,7 на сто), Полша и Словения (по 3,3 на сто за всяка) и Естония и Люксембург (по 3,6 на сто).
--700.png)
